Много майки искат да възпитат децата си, но не могат. – Защо? – Защото те сами не са възпитани. Майката иска дъщеря й да бъде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозност. Тури стотина килограма товар на гърба на човека, да видиш, как ще стане сериозен. Наложи му дълг от 200-300 хиляди лева, да видиш, как ще стане сериозен. Достатъчно е да чуе, че идат самолети и хвърлят бомби, за да стане в един момент сериозен. Никой не желае такава сериозност. По-добре е да бъдеш весел, отколкото сериозен. Като греши, човек пак става сериозен. Човекът на новото учение е весел. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Бог в делата си”. И ние да се радваме на Божието веселие. Радостта е емблема на светлината. Дето има светлина, има и радост. Отсъствието на светлина произвежда мрак и тъга. Дето е веселието, там е любовта. Дето няма веселие, там е безлюбието. Божият свят е съвършен, затова Бог се весели. Той поглежда към вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо в света. Той се радва, че са дадени условия на хората да учат, да станат Негови служители. Той се радва на човешките придобивки.