Като говори някой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмерна гордост. Ако отида при обущаря, признавам, че той е майстор и знае повече от мене. И той съзнава това. Казвам му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готов да услужва на всички. Дрехарят познава занаята си, готвачът познава занаята си. Цигуларят, художникът също познават своето изкуство и се радват, когато ги оценяват. И аз, от своя страна, имам изкуството да лекувам. Готвачът ще ми сготви вкусно, чисто ядене, аз ще го лекувам. Той се оплаква, че от години страда от ревматизъм, но няма кой да го лекува. Аз се заемам да го лекувам и, в няколко деня ревматизмът го напуща. Отивам при един опитен дрехар. Той ми ушива един костюм, аз го излекувам от болестта, от която страдал дълго време. И двамата сме доволни. Казвам: Силен човек е оня, който познава работата си и добре я върши.