Да благодариш, това значи, да създадеш такива условия в себе си – да дадеш възможност на великия цигулар да свири.

Казвам: Ние трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал; трябва да благодарим за ушите, които ни е дал; трябва да благодарим за устата, която ни е дал; трябва да благодарим за носа, за ръцете, за краката, които ни е дал. Трябва да благодарим и за сърцето, и за ума, които ни са дадени. Как трябва да благодарим? Представете си, че дойде един виден цигулар да свири. Зима е, салонът трябва да се отопли. Ако хората са немарливи, няма да отоплят салона, и цигуларят не може да свири. Но ако разбират, какво трябва да направят, първо ще отоплят салона, ще наредят обстановка, ще доставят хубаво пиано, ще го опитат и тогава ще поканят цигуларя. Да благодариш, това значи, да създадеш такива условия в себе си – да дадеш възможност на великия цигулар да свири. Колко хора днес отопляват Божествения салон, както трябва, за да влезе Господ в него да свири на своята цигулка? Казвате: Вече 20 – 30 години откак сме тръгнали в тоя път, още ли не сме приготвили условия за идването на Божия Дух в нас? Аз от няколко хиляди години приготвям тия условия и считам, че още нищо не зная, а вие от 20 – 30 години работите и мислите, че всичко знаете. Има едно старо „битпазарско” знание, дето се продават вехтории, стари обувки, обърнати и боядисани дрехи. Аз виждам много от вас, в религиозния свят, облечени все в такива вехтории. Ще ви дам един съвет: никога не обличайте стари религиозни дрехи! Ще намериш най-добрата дреха, изтъкана от доброкачествена материя и нея ще облечеш. Старото е отживяло времето си, Новото води към възкресение.

Най-красивият ден,
УС, ИБ, ПС - Мърчаево, 16.4.1944г.