Българинът трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота.

Пътят, по който сега вървим, е кален. Преди нас са минавали хора, които са го окаляли, и така са го оставили. Ние вървим след тях и се каляме. Ако хората преди нас бяха павирали пътя и направили малък наклон, да се стича водата, пътят щеше да бъде чист. Но те оставиха всичката кал след себе си. Българинът трябва да работи върху себе си, да придобие по-голяма чистота. Като правех научните си изследвания в България, като най-чисти се оказаха Еленчани. Наближи ли неделя, те чистят, мият не само къщите си, но и улиците – пред всяка къща е чисто, полято с вода и добре изметено. Като влизаш вътре, приятно ти е, изуваш обувките Си, да не внасяш кал. На други места влизат с кални, нечисти обувки и, дето стъпват, всичко калят. След това се извиняват, че внесли кал, но казват: За берекет е. Господ да обърне всичко на добро! Няма защо да се извиняваш. Вземи лопата и метла и изчисти, дето си накалял. И обидата е кал, от която трябва да се чистите. Влезе някой в дома ви, обиди ви – кал внесъл. После казва: Внесох малко кал, но ще ме извините, за берекет е. Някога обидата е малка, а някога голяма. Кажеш на човека, че не е учен, че не знае да свири. Той счита, че си го обидил много. Ако бащата каже на сина си „моето шопарче”, синът не се обижда. Защо бащата казва „моето шопарче”, а не каже „моето агънце”? Като каже моето шопарче, бащата потупва сина си по гърба – той разбира значението на думата шопарче. Шо – пари – пари ще печели тоя син: учен е, банкер е, богат човек ще стане. Шопарче – с пари ще разполага. Който не знае значението на думата, казва на някого шопар и го обижда; който знае значението й, казва, че тоя човек ще разполага с пари. С пари ще си играе детето, затова бащата го нарича шопарче.

Най-красивият ден,
УС, ИБ, ПС - Мърчаево, 16.4.1944г.