Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората.

Ако Синът ви освободи. – Синът представя същественото в човека. То е онова разумно, Божествено начало в човека, което осмисля неговия живот. Това начало осмисля човешкия живот не само за един ден, но за вечни времена и във всички направления. Който носи Сина в себе си, каквато служба и да заема, той съзнава, че стои по-високо от нея. И ниска служба да заема, той не се смущава. Той казва: Какво от това, че съм метач? Какво от това, че съм ваксаджия? Като чисти обувките на министъра, той си мисли: Както аз чистя и лъскам твоите обувки, така ти да изглаждаш работите на народа и поданиците. Характер има този човек. Той издържа на всички мъчнотии. Виждал съм много просяци и съм се чудел на техния характер. Те издържат на студ и лишения. Седи някой просяк вън, на тротоара, при -15 – -20 градуса студ и си мисли: Едно време и аз бях при добри условия, но ето, изгубих Сина и сега Го търся. Чрез търпение и смирение отново ще Го придобия. Седи той и благославя минувачите, но никой нищо не му дава. Той е доволен, не роптае против съдбата си. Провидението е допуснало просията като предметно учение за хората. В миналото, някой си бил крайно горделив. За да го освободи от гордостта, Провидението го направило просяк. Просякът учи две неща: търпение и смирение. Да те изпъдят на десет места, и ти да не пороптаеш, това значи характер.

Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни,
НБ - София, 11.2.1923г.