По моето схващане, човек е едно от най-своенравните същества на земята. По-жестоко, но и по-добро същество от него няма. Ако разгърнете историята на човечеството от миналото и сега, вие ще видите какви жестокости е вършил човек. Ако ги видите филмувани, космите на главите ви ще настръхнат от ужас. Същевременно, на екрана ще се видят такива добри дела на човека, че ще се чудите, как е възможно у един и същ човек, едновременно да живеят и доброто, и злото. Как е възможно човек да върши и жестокости, и добрини; как е възможно добрите хора да отварят войни, да си чупят краката и ръцете, а след това да дойдат, други, пак добри хора, да превързват раните им, да плачат заедно с тях, да ги милват и утешават. Как се е зародило у човека и доброто и злото? На това не можем да отговорим. Знае се, че Бог е направил света. Той е всесилен, всемъдър, всезнаещ. – Тогава, отде е дошло злото в света? При този въпрос всички млъкват. Един факт е верен: всички семейства, които нямат деца, са жестоки. Дърво, което не ражда, изсъхва. Глава, която не мисли, изпразва се. Извор, който не тече, пресъхва. Нива, която не се оре, запустява. Лозе, което не се копае, нищо не дава.