Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.

Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.

Замъждяло свещило,
НБ - София, 18.1.1925г.