Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.

Животът е условие за проявяване на разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. Сега, всички вие сте млади, някои са свършили гимназия, някои са студенти, трети са свършили вече университета. Всичко това е хубаво засега, но след 50–60–70 години вие ще бъдете стари и ще изгубите това вдъхновение, което имате сега. Всичко, което днес ви въодушевява, ще се стопи тъй, както снегът и ледът се стопяват. Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва. И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Всеки ден имате поне по 10 случаи да проверите, че това е вярно. Дойде ви някоя неприятност, кажете: аз трябва да бъда разумен! Дойде ви някоя несполука, кажете: аз трябва да бъда разумен! Казвате ли така, във вас ще почне да се явява една вътрешна светлина, едно вътрешно доволство.

Разумният живот,
МОК - София, 21.10.1923г.