Човекът е дошъл на земята да се опита и познае, да види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля.

Питам, защо е дошъл човек на земята? За угощение ли е дошъл? Не. Човекът е дошъл на земята да се опита и познае, да види какъв е характерът му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля. Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, тя гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си, после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това? Щом види, че вие не обръщате внимание на чинията и давате да ви сипят ядене в нея, тя казва: този човек няма висок идеал. Казвате, какво трябва да се направи в този случай? Когато човек е поканен на угощение, дето са събрани много хора, той трябва да си носи чиста чиния, вилица, лъжица и кърпа, та ако домакините нямат достатъчно прибори, той да си послужи със своите. Това е едно от правилата в живота, които окултният ученик трябва да спазва. Разумната природа ще го постави на подобни изпити, които той трябва да издържи. Казвате, трудно е да се спази това правило. Ако ни поканят някъде на гости и ние започнем да вадим своите чинии, вилици, лъжици и ножове, с това може да обидим домакините. Разумната природа разполага с хиляди начини, по които тя може да приеме и нагости своите поканени. Ако аз бих поканил мои приятели на гости, ще си послужа с един от тия методи. Ето как бих постъпил. Ще заръчам да опекат десет пити от най-хубаво, най-прясно и доброкачествено брашно, фурнаджията, който ще пече питите, ще бъде най-видният, най-чистият, най- благородният човек от всички фурнаджии, които познавам. На трапезата ми няма да има никакви вилици, лъжици, ножове, но само пити и плодове. Аз сам ще отида на лозето си и ще избера най-хубавите гроздове. После ще се кача на най-хубавата ябълка и круша и от високо ще откъсна най-хубавите ябълки и круши. Като насядат всички около трапезата, ще вземам тогава по един грозд, по една ябълка и по една круша и ще ги подавам всекиму направо в ръката. Чиниите ще бъдат вашите ръце. След това ще започнем да ядем и да си приказваме сладко, както са сладки плодовете на тази трапеза. Така ще се избегне всякакъв шум от тракане на вилици, на ножове, на лъжици. На трапезата ми няма да има никакви кърпи. Който изцапа ръцете си, ще го заведа при чешма с най-хубава и чиста вода и ще му кажа: "Измий тук ръцете си."

Високият идеал,
ООК - София, 11.9.1923г.