Някой казва: "Крив път съм избрал в живота си, нямам висок идеал." Казвам, от човека зависи какъв избор ще направи в живота си. Ако пътят, по който върви днес, е крив и ако идеалът му не е висок, трябва ли и утре да бъде същото? Какво трябва да бъде положението му следния момент? Да допуснем, че някой човек е пропуснал да хване днес първия лъч на слънцето и съжалява, че е изгубил деня. Питам, трябва ли утре той да посрещне по същия начин? Ако посрещне по същия начин, той пак ще изгуби деня. Обаче, ако днес посрещне слънцето и хване първия лъч, той и утре ще може да го посрещне. Всеки ден хващайте първия лъч на слънцето. Само по този начин животът ви ще се подобри. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си първия лъч. Дойде ли човек в положение да изправя живота си, той трябва да спазва същия закон. Той трябва да хване най-голямата погрешка или най-големия свой недъг и да започне да работи върху себе си - ден, два, три, месеци, години, докато най-после погрешката или недъгът разбере, че има човек пред себе си с воля, ум и сърце, който постоянства. Тази погрешка или слабост в човека ще отстъпи и ще каже: ти заслужаваш да се наречеш човек с висок идеал. Заслужаваш положението, в което се намираш. Има ученици, които, като повалят няколко пъти на земята, като претърпят няколко неуспеха в живота си, отчайват се, напущат полесражението, отказват се от идеала си и казват: от нас човеци няма да станат. Това са хора без висок идеал.