И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения.

Растенето е процес на свързване, а развиването – процес на освобождаване. Развиването на Духа подразбира освобождаване от връзките на неговото минало. И тъй, процесът на еволюцията не е нищо друго, освен освобождаване на човешкия Дух от връзките на неговото минало. Щом се освободи от тия връзки, и да слезе пак на Земята, той много ще мисли по какъв начин да се свързва. Човешкият Дух слиза на Земята за придобиване на опитности, т.е. за търсене на приключения. И най-напредналите същества, като живеят хиляди години на Небето в пълна хармония, най-после пожелават да слязат на Земята, за да придобият някаква специална опитност, да имат някакви приключения. Срещате един млад момък, добре изхранен, хубаво облечен, любимец на майка си и на баща си. Един ден дойде в ума му идеята да напусне бащиния си дом, да отиде по света да странства. Напуща майка, баща, напуща дома си и тръгва. Странства година, две, три, десет, изхарчи парите си, огладнее, осиромашее, и току-виж, решава да напише на баща си любезно писмо: „Мили татко, направих голяма грешка, че не изпълних твоя съвет. На своя глава реших да странствам из широкия свят, но всичко изгубих: здраве, сила, красота, пари. Днес съм в положението на последен сиромах. Моля ти се, прати ми пари да се върна при вас. Ще ви слушам, ще правя, каквото ми кажете. Не се живее лесно в чужбина, далече от майка и от баща.“ Така пише и Духът на Своя Небесен Баща след дългото си странстване на Земята. Като се върне при Баща си, той се радва, че е придобил една голяма опитност, и знае вече как да се свързва и как да се развързва.

Пълнене и празнене,
МОК - София, 27.12.1925г.