За да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате.

Човек трябва да пожертва нещо от своите чувства, за да придобие една нова идея. Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания наведнъж. В даден момент можете да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към науката, и към изкуствата, и към религията, без да се спъвате в тия неща. Науката, религията, изкуствата не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум. Умът на човека твори, а сърцето прави връзки. Сърцето свързва хората, т.е. създава отношения между тях. Сърцето има на разположение много юлари в складовете си. Като хване някого, то веднага го свързва. Щом е дошъл на Земята, човек все ще бъде вързан някъде, но трябва да се моли някой разумен човек да го върже. Няма по-страшно нещо за човека от това, да го върже някой глупак. Щом се обърнете за помощ към сърцето, трябва да бъдете готови то да ви върже. Сърцето казва: „Понеже познавам природата ти, зная, че обичаш да риташ, затова първо ще те вържа, ще те подкова и тогава ще ти помогна. Пътят, по който вървиш, е каменист, и като риташ, ще се нараниш и никаква работа няма да свършиш. Като те подкова, това ще бъде добре и за мене, и за тебе.” Не е страшно човек да бъде вързан, но той сам трябва да се връзва и да се развързва. Като се връзва, да не прави такива възли, че да не може после да се развързва. Когато слуша сърцето си, човек се връзва. Когато слуша ума си, човек се развързва. И тъй, докато слуша сърцето си, човек се завързва. Докато слуша ума си, човек се развързва. Щом слуша и ума, и сърцето си, човек ще знае как да се връзва и развързва. Това значи: когато умът и сърцето са в хармония, човек ще знае как да се връзва и развързва. Следователно, за да знаете как да се връзвате и развързвате, вие ще слушате едновременно и сърцето, и ума си. Това е една от красивите страни на живота. Има случаи, когато човек трябва да бъде вързан. Връзването подразбира съприкосновение с реалността. Свързване и залепване са две различни неща. Тъй щото, човек трябва да се свърже и по този начин да влезе в съприкосновение с реалността, без да се прилепи до нея. Всяко прилепване е придружено с обелване на кожата. Ако човек се прилепи, т.е. ако се залепи към нещо и пожелае после да се отлепи, той е осъден на обелване на кожата. Следователно, за да пазите равновесието си, вие трябва да слушате и ума, и сърцето си, да знаете как да се връзвате и развързвате. За изяснение на процесите връзване и развързване ще си послужим с два символа. Да бъдеш вързан – това значи да бъдеш посаден в земята, т.е. да бъдеш растение. Растението може да расте и да се развива само когато е посадено в земята. На същото основание казваме, че докато не се свърже със Земята, човек не може да расте. Щом се освободи от положението на растение и мине в положението на животно, човек се развързва от Земята. Значи растенията са свързани със Земята, т.е. живеят по пътя на сърцето си. Животните са развързани от Земята, т.е. живеят по пътя на своя ум. Аз не вземам растенията и животните във формата, в която днес ги виждаме, но ги разглеждам като символи. Растение е всичко онова, което расте и се свързва с околната среда; животно е всичко онова, което се движи и се освобождава от връзките на своето минало. За да реализира една своя идея, човек непременно трябва да се свърже. Как ще придобиете известно знание, ако не се свържете с университета и ако не прекарате там четири години? След това ще се развържете и ще излезете вън от университета. Човек не може да не се свързва, но връзките му трябва да бъдат разумни. Човек трябва да знае защо се връзва и защо се развързва. Иначе и завързването, и развързването ще бъде глупаво. Такива връзки правят и децата, но нищо не се ползват от тях. Някое дете ще се покатери на едно дърво, ще намери яйца в някое гнездо, ще ги разчупи, т.е. ще ги развърже, без да придобие нещо. Каква полза е допринесло детето на яйцата, като ги е освободило от черупката им? – Никаква. Какво ви ползва помощта на някой човек, който се опитва да ви освободи, както освобождава яйцето от черупката му? Истинско освобождаване е онова, което се извършва по органически начин, както стават живите процеси в Природата.

Пълнене и празнене,
МОК - София, 27.12.1925г.