Всички хора трябва да се познават, да познаваме и доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение.

Какво ще кажете, ако ви запитат за учението, което ви проповядвам? Един ще каже, че проповядвам за любовта. От вас се иска да кажете нещо конкретно, което може да се приложи. Друг ще каже, че проповядвам за мъдростта; трети, че проповядвам за истината. Като чуят отговорите ви, ще кажат: Това са заблудени, халосани хора, които постят, молят се, вдигат шум около себе си. – Не, Божественото учение има нещо съществено. Ученикът на това учение коренно се отличава от другите хора. Той носи новото в себе си. Дето влезе, внася светлина и ухание. И без да говори за Бога, всеки ще познае, че Бог живее в него. За обикновените хора носи велика, възвишена идея. На всички помага и на всички желае добро. Ако в дома ти дойде богат, учен човек, ти започваш да се суетиш, как по-добре да го приемеш. Ти мислиш, че той ще ти остави нещо ценно от себе си, а той си мисли за своите работи. Като постои малко, ти се отегчаваш и желаеш по-скоро да си отиде. Ето един богат човек, който не носи щастие на другите. Очи са нужни на хората, разбиране, за да различават праведния от неправедния. Овцата си е овца, вълкът си е вълк – ти ги познаваш. Така и всички хора трябва да се познават, да познаваме и доброто, и злото в себе си. Това се иска от всеки християнин, от всеки ученик на Божественото учение. Ще отделиш доброто от лошото в себе си: доброто ще туриш отдясно, а лошото – отляво.

Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни,
НБ - София, 11.2.1923г.