Да се проникнем от мисълта: Всички да работим честно!

Божествената светлина трябва да проникне и в най-затънтените кътчета на нашата мисъл. Тогава ще се яви у нас желание да познаем Онзи, в Когото живеем и се движим. Това е Синът. Докато Той е у нас, ние сме здрави, докато Той е у нас, ние мислим, чувстваме и постъпваме добре. В който ден Той се отдалечи от нас, нещастието вече ни следва. Ако си селянин, волът, овцете, кокошките ти ще измрат. Ако жената, децата ви боледуват, това е лош признак. Какво да се прави тогава? Обърнете се към Господ и изповядайте греховете си. Когато работите на един народ тръгнат назад, той трябва да се обърне към Сина. Ще се моли, ще се разкайва, докато Синът отново го посети. – Как ще изявя разкаянието си? – Като правиш добро. Срещнеш беден, страдащ човек, ще му помогнеш. Ще живееш по нов начин. Ти работиш за насъщния хляб. Знай, че всеки се нуждае от него. И вдовицата, и сирачето имат право за насъщния хляб. И те имат право да живеят. Земята е създадена за всички. Следователно, учените, богатите, силните трябва да носят в съзнанието си мисълта, да не лишават никого от насъщния хляб. Всеки човек има нужда днес само от един хляб. Не се осигурявай за цяла седмица или за месец. Имаш право на един хляб, а не на повече. Този морал работи сега в света. Казано е: Осигури се само за един ден. За другия ден после ще мислиш. Може ли като живееш в България, като българин, да се страхуваш за утрешния ден? Ако всички българи измрат, това е друг въпрос. Но докато българският народ живее, няма защо да се осигуряваш. Ще работиш заедно с всички. Докато работят всички, те са осигурени. Щом всички работят и ти ще работиш, щом всички имат и ти ще имаш. Да се проникнем от мисълта: Всички да работим честно!

Ако синътъ ви освободи, ще бѫдете свободни / Ще бъдете свободни,
НБ - София, 11.2.1923г.