Човек представлява голямо общество от много членове, които трябва да се превъзпитат, да заживеят в единство.

Когато много хора живеят на пространство, по-малко, отколкото те трябва да заемат, между тях се явява спор. Често спор се явява и между клетките на човешкия организъм. Този спор води към заболяване на онзи орган, в който е станало стълкновение между клетките. Особено опасно е да не възникне спор между клетките на мозъка. За да избегне тази опасност, човек трябва да знае как да храни клетките на своя мозък. За това се изисква голямо знание. Мнозина търсят начин за изправяне на света, без да се замислят, че те трябва да започнат първо от себе си, да изправят своите поданици – клетките на своя организъм. Клетките на всеки организъм се нуждаят от съответна храна, която може да им достави човек – техният господар. Отношенията на човека към външния свят ще бъдат точно такива, каквито са отношенията му към неговите поданици – клетките на неговия организъм. Ако той не може да задоволи клетките на своя мозък, как ще задоволи външните хора, които нито обича, нито познава? Външните отношения на човека се определят от вътрешните, които той има към себе си. Човек представлява голямо общество от много членове, които трябва да се превъзпитат, да заживеят в единство. Когато между членовете на това общество, или между поданиците на тази държава, настане пълна хармония и единство, човек ще намери в себе си всичко, каквото търси – щастие, знание, сила, богатство. Докато не е постигнал тази хармония и това единство, той всякога е изложен на опасност да се увлече от външния свят, в него да търси своето спасение и щастие. Тъй както сега е организиран, външният свят може да вземе от човека всичко, каквото той има, без да му даде нещо от себе си.

Добро и свобода,
МОК - София, 28.3.1926г.