Човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в това състояние става поляризиране в човека, т.е. така се явяват две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си.

На какво се дължи остаряването? – На образуването на сложни съединения, които се натрупват в тъканите, без да може организмът да ги усвои. Ако се приеме, че клетките са безсмъртни, един ден те ще се разпаднат, ще прекъснат своята деятелност, вследствие на което човек умира. Във всеки организъм съществува една централна клетка – монада, около която всички останали клетки се групират и образуват даден организъм. Докато организмът е жив, между централната клетка и всички останали клетки съществува известна връзка. Щом тази клетка започне да се къса, клетките се разединяват една от друга, отделят се от централната клетка и организмът умира. Това наричат хората смърт, разваляне на съдружието. Както човек губи силата си и отново я придобива, както може да прогресира и регресира, същото става и с въглерода. Като минава от минералното в растителното и от растителното в животинското царство, като стигне дори до човека, въглеродният атом постепенно се развива, придобива нещо повече от това, което по-рано е имал. Както печели нещо, така той може и да изгуби. Като изгуби силата си, той става инертен, недеятелен, мъчно влиза в съединения с други елементи. Следователно всички елементи, които са изгубили своята първична сила, изгубват своята активност, вследствие на което те могат само да се наслояват, да образуват утайки, които говорят за един завършен процес. И след това трябва да минат години, за да може даден елемент отново да придобие силата си. За да влязат тези елементи в съединения, нужни им са специални условия. На същото основание, когато казваме, че известен орган е атрофирал, това показва, че клетките на този орган са изгубили своята деятелност, своята първична сила. Ако не са изгубили силата си, изгубили са стремежа си едни към други, вследствие на което между тях не може да става никакво взаимодействие. За да не изпада в такова състояние, човек не трябва да държи дълго време в ума си мрачни, отрицателни мисли. Ако в това състояние става поляризиране в човека, т.е. така се явяват две противоположни идеи, той може да излезе от своята скръб и да смени състоянието си. Например някой човек заболява сериозно, но едновременно с това в него се явява надежда, че ще оздравее. При това положение той наистина оздравява. Обаче има случаи, когато в болния не се явява никаква надежда за оздравяване. Той казва: „С мене всичко е свършено.“ Когато в желанията на човека се яви някакво раздвояване, той се бори, но поне се движи. Обаче яви ли се в него едно отрицателно желание, без някакво раздвояване, работите му не вървят добре. С този човек всичко е свършено. Човек се натъква на големи опасности в живота си, когато в ума му се родят непостижими идеи. Има идеи, постигането на които е толкова възможно, колкото е възможно човек да прекара водата на Великия океан през отверстие, голямо като тънка игла за шев. За колко милиона години може да изтече водата през такова малко отверстие? Можете ли да прехвърлите водата на Великия океан на друго място? Или можете ли да измените посоката на движението на водата във Великия океан? Когато един континент потъва, друг се явява. Когато един човек умира, друг се ражда. Изобщо има идеи, които при сегашните условия човек по никой начин не може да постигне.

Групиране на сили / Трансформиране на енергиите,
МОК - София, 4.4.1926г.