ащо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание.

Болест и здраве, това са два полюса на Живота, или две различни състояния на човешкия Дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека. Здравето е приятно състояние, болестта – неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие, и той ще бъде или здрав, или болен. Защо Бог създаде болестите? Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето Колективно съзнание. Представете си, че някой седи на брега на една буйна река и тихо си припява. Той наблюдава бързото течение на реката и се любува на пенливата й вода. По едно време в него се явява желание да преброди реката и се впуска по течението й, без да познава силите си, може ли да издържи на вълните й. Водата го повлича и си играе с него. Като не може да плава, нито да се бори с вълните, той започва да се моли на Господа и Го запитва: – Защо допусна това, Господи? Защо позволяваш на реката да ме влече по течението си? – Ти защо влезе в реката? – Исках да опитам каква сила имат вълните. – Щом сам пожела да влезеш във водата, ще чакаш, докато дойде някой отвън и ти помогне да излезеш. Като опиташ силата на течението, ще станеш философ, ще придобиеш знание и опитност и ще разказваш на хората какво значи да те влече река. Следователно, човек сам може да попадне по течението на водата, но може и друг някой да го тласне. Същият човек се е карал с някого и след това отива на реката да се успокои, но в това време към него се приближава онзи, с когото се карал, и го блъска в реката. Той търси причината отвън, а всъщност тя се крие в самия него. Ако не се карате с хората, няма да имате неприятели, които да ви създават мъчнотии. В единия и в другия случай човек сам е причина за своето нещастие. Има и трета причина, която може да бутне човека във водата – вятърът или бурята. Вятърът представлява Умствения свят. Значи, третата причина за падането на човека в реката се крие в Умствения свят. В първия случай, сам човек си е причина; във втория случай – неговият неприятел, а в третия случай – вятърът. Мома или момък чете някаква философска книга, харесва принципите, които философът изнася, и желае да ги приложи в живота си. Щом пожелае това, изведнъж се вдига буря, която го завлича във водата. Човек трябва да бъде философ, в широк смисъл на думата, да прилага онези принципи, които са написани в него, а не да подражава на философите вън от себе си. Какво ще кажете тогава за философията на епикурейците? Права ли е тяхната философия, че, веднъж роден, човек трябва да използва всички блага на живота.

Двата полюса,
НБ - София, 13.10.1918г.