Придобиването на щастието не е индивидуален, а колективен процес.

Съвременните хора искат да бъдат щастливи. Как ще постигнат щастието, малцина мислят по това. А трябва да се мисли, да се разбере, че придобиването на щастието не е индивидуален, а колективен процес. В Природата е така. Как е в Живота, вие ще кажете. На здраво тяло болна ръка не стои, и на болно тяло здрава ръка не стои. Ако тялото е здраво, и ръката ще бъде здрава; ако тялото е болно, и ръката е болна. Защо е така? Защото ръката е част от тялото. Болното и здравото тяло коренно се различават. По какво? По своите стремежи и по вибрациите на силите, които ги управляват. Силите, които действат в болния човек, разрушават, а в здравия – градят. Тези сили дават подтик към разширяване на ума и на сърцето. Много естествено. За да гради, човек трябва да разполага с място. Колкото е по-голямо мястото, толкова по голяма къща може човек да съгради. Колкото повече плат има, толкова по-дълга и по-широка дреха може да се ушие. Значи, всеки процес в човека, който съгражда и повдига, е процес на здраве, щастие, хармония и блаженство. Всеки процес, който руши, причинява болезнени състояния, дисхармония и нещастия.

Двата полюса,
НБ - София, 13.10.1918г.