Желаеш ли нещо само заради себе си, ти се влияеш вече. У тебе ще се зароди и завист, и гняв.

Вие сте свободни в себе си, имате прекрасно разположение, но у вас се зароди едно малко желание. Щом имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли някого, вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, също се влияе. Вие някой път казвате, че този, когото вие обичате, не ви обича. Да ви обича, значи да се влияе от вас. Той казва: „Аз не искам да се влияя от вас.“ Защо? Защото ще го питате: „Ти обичаш ли ме, любовта ти истинска ли е? Ами докажи я! Ако ме обичаш, направи ми една къща; ако ме обичаш, качи ме на каруцата си; ако ме обичаш, опечи ми едно прасенце, една кокошка“, туй-онуй. И виждаш – този, който те обича, станал цял слуга все за туй обичаш ли ме. Е, питам: при туй разбиране на любовта каква свобода може да има? Любовта не пита: „Обичаш ли ме?“ Защото това е един момент. Ти ще осъзнаеш в себе си в даден момент, че ти обичаш и че те обичат – без никакви граници. Така трябва да бъде! А вашите разсъждения ви довеждат до други схващания. Ако искате да се самовъзпитавате, то със сегашните си разбирания, по стария начин не можете да се възпитавате и не можете да си самовъздействате. Ще бъдеш без желания! Е, как ще ме разберете сега, какво означават думите без желания. Аз не ги разбирам тъй, както теософите ги разбират. Ще изясня мисълта си. Представете си, че имам една много хубава ябълка, която обичам, и я държа в стаята си, за да я гледам. Дойде някой у дома, види я и и той я обикне. Седнем и двамата около нея – и двамата я обичаме. Дойде трети – и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети: всички я обичаме, всички седим наоколо й. В обичта няма нищо лошо, но лошото е, че в дадения момент у мен се поражда желание да взема ябълката и да я изям. В този случай аз вече се влияя. У всички се поражда желание, спор кой да изяде ябълката. Аз казвам: „Аз се отказвам.“ Вторият – също; третият, четвъртият, десетте – всички също се отказват и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разреши въпроса. Тя казва: „Аз съм много благодарна за всички услуги, сторени от вас, но ще ми направите още една услуга.“ – Каква? – „Ще ме посеете и след като минат десет години, ще ви се отблагодаря. Ще имате търпение. След десет години, като минете покрай мене, ще ви кажа: вземете си сега ябълки, колкото искате.“ Туй са великите схващания в Божествения свят. Желаеш ли нещо само заради себе си, ти се влияеш вече. У тебе ще се зароди и завист, и гняв. Ще си кажеш: „Аз обикнах тази ябълка, но моята мисъл е безкористна.“ Сега ще положите този закон на безкористие вътре в душата си и ще работите.

Волята Божия!,
ООК - София, 28.11.1923г.