Сега ние имаме в живота си една велика задача: да научим хората да бъдат милостиви не само към хората, но и към животните, и към растенията. Туй е великият Божи закон!

Не е лесна работа да се освободите от всичките остатъци на миналото, аз ги наричам атавистически. Вие сте ги придобили от хилядите съществувания, през които сте минали. Колко отрицателни качества са се наслоили вътре в ума ви, в сърцето ви, във волята ви! И тези качества сега изпъкват. Например някой човек убива. Защо убива? Мислиш ли, че той като човек е научил това? Не, той е научил туй изкуство някога си, когато е живял като тигър. Някой обича да души хората. Той, когато е бил като паяк, е обичал да души. После, всичките хитрости, лукавства ги е научил, когато е минал през животинското царство. Той трябва да поправи всички тези животински, атавистични навици на своя характер, да ги облагороди. „Този е благороден човек“ – казват за някого. Отворя книгата на неговото минало, гледам – някога си е бил вълк. „Аз съм благороден човек.“ Да, изял си сто овци и не си платил за тях. Благороден си бил? На друго място гледам – някой бил боа, удушил десет души. И този дълг не си е платил. Но, яви ли се като човек, това е друг въпрос. Та кармически колко живота има да изплащате в сегашния си живот. Като казваме в грях ме зачена майка ми, разбираме далечното минало. Човек е грешил, грешил и сега има много недъзи. Един ден ще плати това нещо. Как? Чрез закона на Любовта ще плати на всички тия същества. Мислите ли, че един кюмюрджия, който е изсякъл толкова дървета, няма да плати? Не, като дойде кармическият закон, той ще плати всичко туй до стотинка: той ще посади всички изсечени от него дървета и тогава ще се завърне на Небето. Няма да остане нещо, което да не плати. Сега ние имаме в живота си една велика задача: да научим хората да бъдат милостиви не само към хората, но и към животните, и към растенията. Туй е великият Божи закон! Тези работи Бог ги е изправил, но недъзите са в нас. Той ги е изправил отдавна: няма наша погрешка, която Бог да не е изплатил. Някому ти си изкривил тялото. Бог го е поправил, но това го е турил на твоя сметка. Ти си избил толкова животни – Той им е възвърнал живота, но всичко това е турил на твоя сметка: отбелязал е, че си бил жесток човек. Тази черта е отбелязана в твоя характер. Един ден ще идеш при Бога и ще Му кажеш: „Господи, аз съм готов да Ти служа, да изправя всичките си грехове“, и Той ще те постави на изпит. Ще кажеш: „Едно време в грях ме зачена майка ми и грехове правих, но сега искам да ме заченат Любовта, Мъдростта и Истината и с тях да Ти служа. Ако в грях ме е заченала, значи може и другояче да ме зачене.“ Следователно, като ученици, всички трябва да желаете да бъдете заченати по друг начин. Туй е Новораждането, за което Христос проповядваше: „Ако се не родите изново…“ Той не говори за раждане в грях. Роденото в плът – плът е, а Новораждането от Духа – Дух ще бъде. Като сте родени в Дух, Дух ще бъдете. Това е великата задача! Тъй ще работите. А сега вие седите и тъй, както сте родени, искате да бъдете добри хора. Вашите сегашни добрини знаете ли на какво мязат? Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли да направи? Толкова и вие сте добри. Ако една капка вода падне на сухата земя, рекичка може ли да направи? Толкова добри и вие ще бъдете.

Волята Божия!,
ООК - София, 28.11.1923г.