Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои.

Човек трябва да изучава вътрешната връзка между явленията на живота и на природата, за да разбере проявения живот. Докато не разбере проявения живот на природата, човек не може да разбере и своя живот. От правилното разбиране на нещата зависи и вашето правилно проявление. Някои искат да познаят Бога. Те могат да познаят Бога дотолкова, доколкото познават Неговите прояви. Щом познават Неговите прояви, и техният живот ще бъде правилно изявен. Не живее ли добре, човек не е разбрал проявения живот на Бога. Той все е изучавал нещо, но е изпуснал същността на нещата. Някой изучава Кант, или друг някой философ, а не се интересува от проявите на Бога. Той знае, че в проявите си Кант бил точен като часовник, а сам не е точен в своите задължения. Какво се ползва от това знание? Добре е човек да бъде точен, но той трябва да знае, коя е причината за точността. — Кога е точен човек? — Когато обича. Човек е точен по отношение на онези, които обича. Към онези, които не обича, той не е точен. Това не е правилна проява. Да бъде човек точен, това подразбира проява на точността във всички случаи на живота, както към онези, които обича, така и към онези, които не обича. Следователно, преди да е проучил живота на хората, човек трябва да е проучил живата природа, като мярка на нещата. Всеки човек е интересен дотолкова, доколкото е проява на природата, а не своя проява. Животът на отделния човек е интересен за самия него, но не и за другите. Да се занимавате с личните прояви на човека, това значи, да изразходвате времето си напразно. Трябва ли да се занимавате с това, кой как ял, как се обличал и събличал? Това не е наука. Въпреки това, животът на мнозина е редица от такива научни изследвания, които нямат никакво приложение. Всеки човек има свои специфични прояви, които нямат нищо общо с живота на природата. Като е дошъл на земята да учи, човек трябва да спре вниманието си върху проявения живот на природата като образец за всички. Като изучава този модел, по него човек може да пресъздаде и своя живот. Не може ли да направи това, той нищо не е постигнал. Ще кажете, че вярата на човека в Бога е условие за пресъздаване на неговия живот. Вяра без образец нищо не струва. Като не могат да намерят правия път на живота, хората философстват върху въпроса, как е създаден светът, как е създаден човек и т. н. Животът не се разрешава с философии. Учене, работа и приложение се иска от човека. Той трябва да наблюдава проявения живот на природата, да го изучава и наученото да прилага в своя живот, с цел да го пресъздаде и преустрои. Това пресъздаване и преустройване наричаме работа.

Проявеният живот,
ООК, СБ - София, 18.9.1929г.