Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път.

Като не разбират законите на проявения живот, хората лесно се обезсърдчават и казват: Животът е лош. [—?] Кой живот е лош? [—?] Човешкият, неразбраният. Обаче, проявеният живот на Бога е добър. [—?] Кои пътища са лоши? [—?] Ненаправените. Направените пътища са добри. [—?] Кои мисли са лоши? [—?] Непроявените. — Защо? — Защото в тях все има нещо скрито, а в скритите работи има и зло, и добро. Всичко проявено е красиво. Запример, влизате в един дом и виждате, че домакинята е приготвила всичко и чака гости: стаите добре изчистени и наредени, огънят запален, трапезата сложена, яденето готово. Вие седите заедно с домакините и очаквате другите гости. Разговаряте весело, приятна ви е цялата обстановка. — Защо? — Проявен е животът на тези хора. Влезете ли в дом, дето животът не е проявен, вие веднага излизате навън. Казвате: Живот няма в този дом. От това гледище, всеки човек, всеки дом, всяко общество, всяка държава е интересна дотолкова, доколкото е проявила своя живот по образец на проявения живот на Бога. Вън от този живот всичко е празна работа. Непроявеният човек е подобен на спяща кукла. Виждате, че говори, че се движи, но не ви интересува. Проявеният и непроявеният човек рязко се различават. Проявеният човек е познал Бога и следва Неговия път. В който дом влезе, той е внимателен към всички, били те деца, възрастни и стари. Той е готов на всякаква услуга и жертва за своя ближен. Ако е учител, той има добра обхода с учениците си: работи тихо и спокойно, без морализиране и наказания. Учениците го обичат и с разположение го слушат. Ако учителят не знае, как да постъпва с учениците си, грешката е негова. Този учител не е разбрал проявения живот на природата, няма модел, според който да постъпва.

Проявеният живот,
ООК, СБ - София, 18.9.1929г.