Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие.

Питам сега кое е по-хубаво − да се влюбиш в една свещ или да се влюбиш в слънцето? Аз не казвам, че е лошо да се влюбиш в свещта. Полезна е една свещ. Най-малко 4-5 часа ще ти свети. Въпрос не правя, че е глупаво да се влюбиш в една свещ. На място е. Но кое е по-хубаво, да се влюбиш в слънцето или в свещта? Аз по-рано съм се влюбил в слънцето, а после в свещта. Отначало в слънцето, а после постепенно се влюбвам в свещ. Според мен, от мое гледище, то е привилегия да се влюбиш. Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш да се влюбиш, е нещастие. И всички казват, че страдат, защото са се влюбили. А всъщност той любовта не е сънувал. Той казва, че любовта е изгорила душата му. Какво е изгорила? Най-първо любовта не изгаря никого. Тя действително запалва хората, гори ги, но да ги превърне в пепел − никога. Любовта никога не ги превръща в пепел, но ги изгасва. Не съм намерил досега нито една скара, направена от любовта; дето съм ходил, не съм намерил. Тези изгаряния се дължат на съвсем други причини, а не на любовта. Казва някой: „Изгоря ми душицата.“ Че това е така, така е. Но че от любовта е изгоряла, не е вярно. Не е от любовта. Някой казва: „От много вяра дойдох до този хал.“ Оставете това. Това е друго заблуждение. Ти страдаш от своето безверие, а не от вярата. Някой казва: „Много съм доверчив.“ От вяра човек не може да страда. Трябва да разбираме нещата. А от други неща може да страдаме.

Първото и последното място,
МОК - София, 15.2.1935г.