Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича.

На вас е потребно следното: отношението, което съществува между вашите мисли и чувства. Може вашата мисъл да е реална, а може и да не е реална, да е сянка. Може чувствата ви да са реални, а може и да не са реални. При съчетанията на мислите и чувствата ви някой път нещата са постижими. Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може да имате постижение. Или съчетавате една нереална мисъл с реално чувство. И тогава нещата са непостижими. Ако съчетавате една реална мисъл с едно реално чувство, тогава нещата са постижими. Законът на Любовта съединява мисълта с чувството. Когато дойде Любовта, тя има условия да действува само при реални мисли и реални чувства. Тя е сила, която гради. Ако вашият материал е здрав, Любовта ще гради. Ако ли не, тогава тя ще мине и тогава във вас ще остане една празнина. Вие ще имате неразположение и ще кажете, че животът няма смисъл. Някой път животът ви е обезсмислен. Защо е обезсмислен? От неразбиране. Вие говорите за Бога. Аз се чудя на хората. В моя ум и досега има един въпрос, който разрешавам. Хората ги обича едно същество, което ги е създало. То има любов към тях. При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой да ме обича.“ Хубаво, как могат да те обичат? Ти трябва да имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за да те обичат. Ти не може да бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство. Сянката не може да се обича. Ти сам ще се разочароваш от себе си. Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада. Щом си духом съвършено паднал, трябва да констатираш факта, че си извън реалността и няма на какво да разчиташ. Обезсърчен си. Казваш: „Не струва да се живее.“ Не, ти се върни в живота. В това състояние, което имаш, не трябва да живееш, но се върни към реалността на живота. Това разбиране, което имаш, не може да ти донесе едно благо.

Първото и последното място,
МОК - София, 15.2.1935г.