Младите да работят, възрастните да промишляват и старите да се учат.

След като сте живели двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, сто години, обезсмисли се животът ви, съвсем се обезсмисли. Защо в младини има какво да ви стимулира, а в старини няма? Според мене, според моето разрешение на живота, ето в какво седи. Младите трябва да работят, възрастните трябва да промишляват, а старите да се учат. Старият, като остарее, тогава трябва да учи, в училище да ходи, да си вземе торбата, тогава умът е дошъл на място да учи. Сега обратен е процесът. Младите пращат на училище да учат, оставят старите да промишляват – дето няма да го бъде. Старият вече мисли за смъртта си, казва: „Ние свършихме.“ Какъв смисъл може да има едно такова разбиране за живота? Гледа се някой и казва: „Остарях.“ Остаряхте, защо? То е крива идея. Младите да работят, възрастните да промишляват и старите да се учат. Остарели сте, ще вземете торбичките да се учите и като се учите, ще се подмладите. Младият трябва да работи, защото в работата ще добие ония материали за знанието. Трябва му сила.

Двата велики закона,
УС - София, 4.4.1943г.