Една ябълка трябва да я прочетеш, и тогава да я ядеш.

Седнеш да ядеш, какво ще философстваш? Ако седнеш, преди да си ял, и да започнеш да философстваш за хляба – откъде е дошъл, от какво е направен, какви химически елементи съдържа, кой го е месил, в коя фурна е печен – ще изгубиш всичкото настроение. Най-първо, като седнеш, трябва да бъдеш радостен, че хлябът те е посетил. Ще завържеш приятелство с хляба. Ще вземеш този хляб, ще го погладиш малко и ще кажеш: „Много приятно ми е, че се намираш в нашата трапеза. Аз ще ви направя една голяма услуга, ще ви приема вътре в себе си. Най-първо, ще имате едно мъчение, за малко време ще бъде, след туй аз ще ви въведа в моя рай. Най-първо, ще влезеш в стомаха. Малко некултурни са тия жители на стомаха. После ще влезеш в дробовете, те са по-културни. И най-после ще влезеш в човешкия мозък, там са най-културните. Там ще ви назначат на място.“ Преносно говорим. Този хляб, който е дошъл при вас, има нещо да ви обича. Вие седите и гледате една ябълка и вие казвате: „Случайно.“ Някои обичат тази ябълка. То е предмет на учение. Вие изядете ябълката, без да може да прочетете какво е написано. Една ябълка трябва да я прочетеш, и тогава да я ядеш. Всички ядете ябълки, без да ги четете.

Двата велики закона,
УС - София, 4.4.1943г.