Никога не философствам какво нещо е Любовта. Чел съм за Любовта, но върху Любовта не съм философствал.

Някои философи питат какво нещо е Любовта. Никога не философствам какво нещо е Любовта. Чел съм за Любовта, но върху Любовта не съм философствал. Най-много съм говорил за Любовта без философия. Какво ще философствам при този философ. Като дойде Любовта, аз при нея се поставям като ученик – да уча от нея, няма какво да философствам, да показвам, че съм някакъв мъдрец. Казвам, ако вземете моя възглед, може да го опитате. Не че не сте го опитвали, но нямате постижения. Вие имате философия, имате едно верую, но питам, кой от вас, ако го повикат в другия свят, или кой от вас знае след сто години къде ще бъде. Не знаете къде ще идете и чакате. Казвате: „Каквото даде Господ.“ Че какво ще даде Господ? Какво ще даде Господ? Ако сееш жито, ще израсте, но ако не сееш, бодили ще израстат. Казваш: „Каквото даде Господ.“ Ти сееш нещо в ума си – онова, което Господ не е вложил в твоя ум. Отиват двама млади, които са посветили живота си на чист живот, в пустинята при един мъдрец. Младият момък и младата мома бягат от света, от себе си и учили 4–5 години при този мъдрец. Този мъдрец им казва: „Вие при мене ще бъдете винаги чисти, но ще бъдете безполезни – нито на себе си, нито на другите ще бъдете полезни. Вие сте празни. Житното зърно, което седи в хамбара хиляди години, няма да изгуби от своята тежест, но и нищо няма да придобие, няма да бъде свободно. Както виждам, може да се зародят някакви отношения между вас, ще се борите – дали тъй трябва да бъде, или инак да бъде.“

В начало бе Словото,
НБ - София, 27.4.1941г.