Страха го дръжте отвън – като слуга. По-добър слуга от страха няма.

Някой е набожен от страх; някой обича от страх. Оставете вашия страх настрана. Страхът е намясто, моите почитания за страха. Страха го дръжте отвън – като слуга. По-добър слуга от страха няма. Ако ме попитате кой е най-добрият слуга, ще ви кажа, че страхът е най-добрият слуга. Но страхът е и най-лошият господар. Ако го туриш за господар, по-лош господар от страха няма. Две крайности. Следователно, ако вие направите страха за ваш господар да ви господарува, той ще ви доведе всичките нещастия, които съществуват в Битието. Ако ме попитате от какво произтичат вашите страдания, ще ви кажа – от страха. Защото страхът ви е господар. Ако ме попитате защо не ви върви, ще ви кажа – понеже нямате страха за слуга. Само страхът може да ти служи тъй, че да ти тръгнат работите. Той е много предпазлив, дето няма опасност никаква. Казва: „Тук, господарю, има опасност.“ Мястото, дето те прекарва страхът, косъм няма да падне от главата ти. Сега ако не сте съгласни с мене в туй отношение, проверете в книгите на природата. Аз говоря за онова, което е вътре в природата. Не създавам една нова теория. Аз се базирам или се основавам на онези факти, които съществуват. Тези същества, които имат кости, какво има в костите, има ли мисъл? Костите поддържат тялото, да може човек да ходи изправен. Всичките тия кости се свързват с мускулите и после мускулите са свързани с нервната система и трите системи – костна, мускулна и нервна, свързани в едно, с тях действа човешката разумност, която употребява тялото като един инструмент за постижение на онова, което човек е желал. Та всякога в даден случай човек трябва да знае кое е верно и кое не е верно. Всяко нещо, което изстудява сърцето, то не е верно; всяко нещо, което намалява силата, то не е верно. Туй няма какво да го доказвам. На себе си никога не съм доказвал тия работи. Казвам ви – щом съм се опитвал да ги доказвам, мракът е ставал по-голям. Щом река да разсъждавам за тях, мракът става по-голям. Като престана да разсъждавам, нещата стават естествени.

В начало бе Словото,
НБ - София, 27.4.1941г.