У човека има 10 първични способности, които са вложени в душата му за работа на земята. От тия способности са произлезли още 10. И когато човек сгреши, всеки един грях временно неутрализира проявлението на тия способности.

В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш 10 светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи, два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник, питаш: „Какво трябва да правя?“ – Тръгни по обратния процес назад: изхвърли 9-тата лъжа, веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли 8-та, 7-та лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: „Аз говоря истината“. Откъде знаеш? – „Всичките ми светилници светят. Целият свят може да ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят.“ У човека има 10 първични способности, които са вложени в душата му за работа на земята. От тия способности са произлезли още 10. И когато човек сгреши, всеки един грях временно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показват съвременните наблюдения: ако вие във волевия или в разумния свят почнете да грешите, волята ви в ангелския свят почва да се деформира, вашата брада губи красивата си форма. Ако грехът ви се увеличава, брадата ви поляга малко назад и става по-малка. Тогава устата излиза навън, и тежестта от предната част на мозъка се пренася назад, за да се пази равновесие. Понеже между разумния свят и волята има съответствие, то и челото се изменя – горната част отива назад, а долната част се издува напред. Ако продължаваш да грешиш, носът ти се спитява и се сраства с челюстта. Ако вървиш по този път на греха, ще се образува една муцуна, ще ти израснат косми, които ще покрият цялото ти лице. Това вече е тъмният живот. Там се намират животните. Това е едно от най-ужасните положения. И които попадат в това положение, няма спасение за тях. Те има да чакат много, докато дойде една вълна да ги подигне. И животните, с това голямо пожертване, постепенно се приготовляват за този момент. Това, дето ги колят, е едно щастие за тях, но човекът от това се спъва.

Ученикът трябва да разбира,
ООК - София, 12.7.1923г.