Вие не трябва да мислите, че щастието е в света.

Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? – Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика. И на земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи, те са учениците. Щом пораснат, няма вече туй щастие. Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него. То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, то е доброто и истинското знание. Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко?“ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършенният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. Вие не трябва да мислите, че щастието е в света. Може да минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма да намерите. Затуй в окултната наука от учениците се изисква един пълен и съвършен живот, за да може да използват знанията и силите си. Да бъде човек съвършен, то е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, с всичките знания и дарби, които Бог е вложил във вас, започвате това-онова, но не го довършвате. После, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите с недоброкачествени присадки и после казвате: „Тъй ни е създала Природата“. Не, Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество.

Ученикът трябва да разбира,
ООК - София, 12.7.1923г.