Богатите хора на земята нямат желание да направят другите хора богати като себе си. В това отношение сиромасите са по-щедри. Сиромахът е готов да раздаде сиромашията си на всички около себе си. Когато е сиромах, човек отваря душата си и е готов на всичко. Той казва: Да съм богат, и църкви ще правя и училища ще правя, и на бедни ще давам, и на болни ще помагам. Щом се обърне този лист, и стане богат, той прави това, което не е мислил като сиромах. Там е нещастието на хората, че като сиромаси говорят едно, а като богати вършат друго. Сиромасите пишат история, как трябва да живеят хората, а богатите не работят, не живеят според тази история. И ако светът днес не задоволява хората, това се дължи на богатите, които не живеят тъй както са говорили едно време, като сиромаси, и не работят. Спорът между богати и сиромаси се заключава в това, че и едните, и другите не знаят, какво е тяхното предназначение като същества, дошли на земята. Всеки човек трябва да знае своето предназначение. Следователно, всяка клетка от човешкия организъм трябва да знае своето предназначение: клетката, която е в мозъка, трябва да знае, че нейното предназначение е да мисли; клетката, която е в белите дробове, трябва да знае, че предназначението й е да диша, да поема въздух; тази, която е в стомаха, трябва да знае, че нейното предназначение е да мели храната, да разбира законите на храносмилането, но не и законите на мисълта. Няма защо да се занимава тя с тази висша философия, с която се занимава клетката в мозъка. На същото основание, и човек трябва да знае, на кое место се намира той във Висшия Божествен организъм, като клетка – дали в мозъка, в белите дробове, или в стомаха. Това са три различни функции. Ако човек живее в умствения свят, въпросите там се разрешават по един начин; ако живее в света на белите дробове, там въпросите се разрешават по друг начин; и най-после, ако живее в стомаха, там въпросите се разрешават по трети начин. Тия три светове заедно представят един свят.