Не може човек да предпочете славата на хората пред славата Божия.

В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието. Обаче, и досега, нито по един от тия пътища индусите не са постигнали щастието. В своите усилия да разрешат този въпрос, те са разрешили ред органически въпроси, но главния въпрос – щастието – и до днес още не са го разрешили. Ето защо, те очакват вече да дойде някой отвън, да им покаже, как да постигнат щастието. Те са дошли до една точка и очакват някой да им помогне в разрешаването на този въпрос. Думата „щастие” трябва да се разработи, т.е. да се освободи от своя материален характер, от своите ограничения. Ето какво се разбира под думата освобождаване. Когато едно млекопитаещо, надарено с известна интелигентност, си изработи здраво тяло, то е щастливо от своето положение. Обаче, тази изработка, това тяло по никой начин не трябва да съблазни окръжаващите, че и те да пожелаят неговото богатство. Питам: при сегашните условия, кой господар не се съблазнява от своята красива кокошка, или от своето красиво агънце? Има нещо в тия красиви животни, което съблазнява техния господар. Съблазънта лишава тия същества от тяхното щастие. И тъй, това, което се отнася до животните, се отнася и до живота на хората, които, по същия закон си причиняват едни-други нещастия. Например, ако проследите психологията на българите, както и тази на останалите народи, малко хора ще срещнете, които да са доволни от щастието на другите. На тях всяко щастие се вижда анормално, и те ще подложат щастливия човек на изпитания, да проверят неговото търпение, неговата вяра и любов, неговото милосърдие. Например, ще дойде някой да иска пари на заем от него няколко пъти наред и, ако най-после той излезе от нетърпение, веднага ще му се каже: Аз мислех, че ти си от търпеливите хора, но и ти си имал слабости, като всички други. Божественият закон не позволява на никого да изкушава своя ближен. Когато Христос прекара 40 деня в пустинята, при Него се яви изкусителят, който познаваше тайните науки и Му каза: „Ако, наистина, си Син Божи, дошъл да повдигнеш човечеството, ти трябва да знаеш основния закон, чрез който да превърнеш тия камъни в хляб.” Христос му отговори: „Щастието не се заключава само в този хляб. Всички хора, които са яли от хляба, произлязъл от камъните, са умрели; но всички ония, които са се хранили със Словото Божие, и до днес са живи.” След това изкусителят качи Христа на храма и Му каза: „Ако си Син Божи, хвърли се от този храм. Защото, знаеш, че е писано: „На ръце ще те повдигат, да не препънеш в камък ногата си.” Христос му отговори: Въпросът за хвъркането, за спущане отгоре, отдавна е разрешен от птиците. Всяка птица се спуща от високо, без да счупи краката си. Някой казва: Направи едно голямо предприятие. – Ако си птица, можеш да направиш едно голямо предприятие, да скочиш от високо. Но ако си човек и направиш такова предприятие, както птицата, това е риск. Затова е казано: „Да не изкушаваш Господа Бога моего.” В какво седи изкушаването? Поставят някой човек на високо и го карат да скочи оттам. Обаче, Христос казва: „Не скачай от високо, понеже този въпрос е разрешен от птиците”. Това, което египтяните разрешиха чрез своята философия за странстването на човешкия дух, е влизане, а не скачане. Не е въпросът за скачане сега, но Христос каза на изкусителя: „Да не изкушаваш Господа Бога твоего”. Най-после изкусителят му казал: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички царства, които виждаш пред себе си." Христос му отговорил: „Махни се оттук, сатана!" Под думата „махни се," се разбира, че човек трябва да пожертва всичко само за Бога и само на Него да се поклони. Не може човек да предпочете славата на хората пред славата Божия. И тъй, щастието, което хората желаят, може да се придобие от всички разумни същества, от всички вярващи.

Ще хвърля мрежата,
НБ - София, 8.4.1928г.