На всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата.

Добре, ако във вас дойде едно съмнение, какво се ползвате? Най-първо, трябва да се научите да тълкувате нещата. Всяко проявление на нещата може да се тълкува трояко. Сега искам да ви осветля върху кривите заблуждения, в които попадате, за да се избавите. Слушайте сега, разсъждавайте. Искам да се избавите просто от известно заблуждение. Вземете просто свиването на веждите. Казват: „Свил си човек веждите. Свил си веждите и очите, не иска да ме погледне." Но първоначалния произход на свиването на веждите знаете ли? Откога е произлязъл? Вие трябва да намерите произхода на свиването на веждите, отде начеват своя произход. Произходът е излязъл оттам, че когато очите се увеличили чрезмерно, не могли да издържат повече - тази светлина раздразнява очите повече, отколкото трябва, и харчи повече енергия. Тогава веждите са отгоре - една линийка, която регулира. Туй колело - очите. Тъй че очите се свиват, за да възприемат по-малко светлина, раздразнението да бъде по-малко. Срещу слънцето затваряш очите си. Никой, като гледа срещу слънцето, не отваря очите си, той ще свие веждите си. Ще кажете: „Защо той се мръщи на слънцето?" Ще кажете ли, че той се гневи на слънцето? Не, по-малко светлина да приема окото, много голяма е тази светлина. Ще кажат: „Свил си веждите като къртица." Това не е философия. Това са символи. Добре, срещнете вашия приятел. Той има голямо нещастие в живота. Значи туй нещастие праща известно впечатление. Той си свие веждите, свие си очите и следователно какво трябва да прави при тия мъчнотии? Той иска да приеме по-малко неприятни мисли, за да има равновесие. Той иде, свил си така веждите. Вие правите сравнение, казвате: „Не иска да ме гледа." Де ви е философията? Причината ни най-малко не сте вие. А когато той е просто недоволен от вас, има си други признаци. Следователно на всяко едно движение, като ученици, в основата трябва да знаете произхода, какъв е произходът на нещата. Например свиването на очите. Някой път вие може да помръднете устата някак. Например има една гримаса на устата, когато някой иска да каже: „Не искам да зная нищо за тебе." Има помръдване или от лявата, или от дясната страна на устата. Аз няма да направя тази гримаса, защото вие сами я знаете. Откъде излезе този произход на гримасата? Произхода знаете ли на гримасата? Аз бих ви задал един ден тема, тази гримаса как е произлязла. Запример повдигането на устните защо е, туй презрение? Но същата гримаса има и друго значение. Запример има гримаса - когато човек е радостен, той повдига устата си, а когато човек е скръбен, снема надолу устните си. Хубаво, има такива направени играчки - маркучи за деца. Те са такива, на рог, от черво са направени като котва. Детето като прати въздух, вдигнат се рогата. Като излезе въздухът, паднат надолу. Питам тогава, надуят човека, вдигне нагоре уста, извадят въздуха - надолу. Значи имаш известен идеал в живота, че ще сполучиш, надигнеш се. Същият закон, казват: „Нищо няма да сполучиш." Отпусне се надолу. Значи подвигнат се устата нагоре - туй показва, че имаш известен идеал. Надуят отгоре, повдигнат се рогата. Произходът на тази гримаса сега, едната гримаса как е произлязла? Запример някой път правим или вдясно, или вляво такива гримаси с устата. Първичният произход на гримасите какъв е? Туй дете си играе, надуе туй черво - вдигнат се рогата нагоре; престане да надува рогата - спадат надолу. Сега едно подобие: човек като се въодушеви, повдигнат се устата, той тръгне по същия закон. Изгуби се този подтик отвътре, у него веднага мускулите отслабват и ъглите на устата се обръщат надолу. Значи има известно съответствие на неговите мисли.

Педагогическа лекция,
МОК - София, 7.3.1923г.