Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината.

Вие нали на всяко явление, което става отвън, трябва да му дадете едно правилно разрешение. Ами ако вие най-малките задачи не може да ги разрешите, как ще разрешите големите задачи? Що е един изпит? Учителят ви даде един изпит: да разрешите най-малките задачи, да опита знанията ви. Може да ви даде задача от събиране, от изваждане, умножение, деление, от просто и сложно тройно правило. Може да ви даде от уравненията, някоя задача от висшата математика. Тия неща имат отношение към реалния живот. Представете си, че някога аз туря ръката си на рамото на една от ученичките. Като казват, Учителят хвана ученичката за рамената, право ли е? Че тя има, най-първо, една дрешка; отдолу - друга дрешка, че кожата. Как съм я хванал? То е лъжа, най-първо. Казват: „Той хвана ученичката за рамената." Хващам за рамената, ако аз снема нейната дрешка тъй. Вие казвате: „Той я хвана за рамената." Питам сега, вие учениците, фактически изваждате ли истината? Не. Вие говорите само лъжливи доноси. „Хвана ученичката за дрехата", тъй ще кажете. И тъй, трябва да изразите истината. Когато дойдете до истината, трябва да я изразите тъй, както си е, и да имате един ум неизопачен. Ако искате да разсъждавате, трябва да се оставите от сегашния изопачен ум. „Хвана ученичката за рамената." Не е тъй. И тогава, един факт може да се предаде от едно положение в друго положение и да дойдем до криви разсъждения и криви заключения. Всеки трябва да констатира истината. Вие трябва да обичате истината. Тази истина на физическото поле, тя си има свое изражение. Няма по-хубаво нещо за ученика от да обича истината. Когато дойдем до науката, ние трябва всинца да имаме туй разположение.

Педагогическа лекция,
МОК - София, 7.3.1923г.