Вие като ученици искам да констатирате фактите правилно. Никога да не допущате във вашето съзнание лъжливи факти и доноси. За всяко нещо да знаете, че е истина, има си свое тълкувание. Подозрението не е знание. Може да ви подозирам в много работи. Знанието е факт точно определен. То не може да бъде друго, не може да се измени. Подозрението, това е невежество. От какво произтича невежеството? Невежеството пред мен всякога показва, че умът, сърцето и волята са болни. Аз казвам туй правило: когато стомахът е здрав, човек заповядва на стомаха. Щом стомахът стане болен, той заповядва на човека и казва: „Днес няма да ядеш." И яде ли болният? Не яде. Донесат му варено жито, майка му казва: „Ха, майка, яж." „Заповед имам днес, стомахът казва, не може да ям." И точно изпълнява. Здрав е кракът ти, кажеш: „На разходка на Витоша!" Счупи ти се кракът, дойде приятелят ти, казва: „Хайде!" „Кракът заповядва да не ходя." Следователно, ако ти не може да ходиш, показва, че кракът е заболял, а когато е болен, той ти заповядва. Ако ходиш, ти ще заповядваш на крака. Добре, ако вие добре мислите, значи вие заповядвате на ума си; ако не мислите добре, не може да заповядвате. Ако си добър, ти заповядваш на своята добродетел; ако си лош, лошото сърце заповядва на тебе. И тогава има две правила. Някой от вас ще каже: „Аз нямам нужда от учител." Той е болен, анормален. Защото, докато умът слуша духа, той е здрав, той може да се учи. В деня, в който се откаже от духа, той е болен, анормален. Когато ученикът каже: „Аз нямам нужда от учител", той е болен. Тъй седят фактите, разбирате ли? И когато един ученик изнася неверни факти на живота, той е болен - и умът му, и сърцето му, и волята му са болни.