Сега вие влизате тук да изучавате не живота на сърцето, не живота на ума, защото с тези работи вие сте запознати, а влизате да изучавате живота на душата. И тъй трябва да знаете, че вашият живот на сърцето не засягам, нито ума ви, там вие сте меродавни, специалисти. Какво има в сърцето, какъв му е животът, вие знаете, а и в ума ви какво има, пак вие знаете. Но какво има във вашата душа, сега тепърва трябва да учите. Новият живот е там - в душата. И за да го разберете, трябва да слушате, защото то е една присадка. Ако аз присадя нещо, а вие го бутате по десет пъти, и ако това, което аз присадя, вие искате да го развързвате, ще развалите всичко и тогава няма какво да си губим времето. За пример у вас може да се зароди едно желание: искате да знаете дали новата присадка ще даде такива плодове, каквито са дали вашите умове и сърца. Тъй ще си зададете въпроса: Дали новата присадка може да ви направи щастливи? Аз ви питам: Вашите сърца и умове направили ли са ви щастливи? И вие сте още млади, а колко пъти досега сте плакали! Може би хиляди пъти най-малко сте плакали. Вашият ум дал ли ви е някога спокойствие? Може да намерите някои ваши другарки и тях да попитате. И да искате, умът не може да даде спокойствие на човека. Сърцето, и то и да иска, не може да даде спокойствие на човека. По аналогия ще ви дам едно сравнение защо не могат. Може ли да изкарате вода на по-високо място, отколкото е самият извор? - Не. Значи може да изкарате вода само дотам, докъдето е изворът. Е добре, ако умът и сърцето са по-ниските извори, как може да изкарате водата по-високо? Как мислите да изкарате тези извори горе, в Душевния свят? Но вие ще кажете: „Ние имаме начини, приспособления, парни машини и пр." Добре, ами ако този извор е толкова висок, че всичките тръби на инсталацията ще се разпукат и нямате достатъчно тръби, в които може да изкарате водата горе, в Душевния свят? От сърцето водата никога не може да се изкара в душата. Научно да обясня: това нещо не може да стане, понеже съставът на материята в Душевния свят е съвсем друг. И ако вие, да кажем, внесете тези сокове на сърцето в Душевния свят, ще станат най-големите експлозии. (...) Мнозина запитват: „Защо именно тази материя, която е вътре в умствения свят и в сърцето, не може да влезе в душата?" - Не че не може, може, но ако вие вземете малко прашец в ръката си, може ли да го държите? Можете, ще ви бъде приятно, но ако този прашец влезе в окото ви, там може ли да го държите? - Не, ще ви дразни. Защо? - Защото окото е по-чувствително. Душата е толкова чувствителна, че тази груба материя на ума и сърцето ще я дразни. Затова ви казвам, че ние изискваме, когато влезете в Душевния свят, да бъдете чисти, защото щом не сте чисти, ще носите прах, ще причините страдания на мнозина, а най-първо на себе си. Най-много вие ще плачете, ако не се съобразявате. Такъв е законът. Това е отчасти философската страна на въпроса.