Всяка една мисъл трябва да си има свое приложение.

Всяка една мисъл трябва да си има свое приложение. Под думата „мисъл" аз разбирам божествена мисъл и всяка една такава мисъл трябва да си има или по право си има свое приложение по божественому. По това се отличават божествените мисли от човешките. Ще ви обясня пак в какво стои разликата. Божествените мисли имат навсякъде приложение, а човешките мисли не могат навсякъде да се приложат. Това, което е божествено, навсякъде може да го приложите и всякога дава добри резултати без изключение, когато в човешките мисли не е така. Друго, божествените мисли никога не губят своята стойност. Колкото повече минава времето, толкова повече се увеличава тяхната стойност. А при човешките мисли не е така, а обратно: колкото повече минава времето, толкова повече те губят своята стойност. Значи Божественото не губи, човешкото губи. Законът е верен и за божествените идеи. Аз замествам тук божествените идеи с божествени чувствувания. Защото по някой път вие казвате: „Аз съм разположен" или „Не съм разположен". В Божествения свят не може да имаш неразположение, такова състояние там няма. В Бога няма неразположение.

Където е Любовта, там е Бог,
КД - София, 6.7.1923г.