В съзнанието на човека едновременно има две течения, които трябва да се доловят. Всеки от вас може да наблюдава тия течения. За пример, минавате покрай някоя градина, погледнете към плодовете ѝ, искате да си откъснете от тях. Едновременно с появяването на тази мисъл се явява и друга мисъл – нещо дълбоко във вас ви казва: Не, ти не трябва да взимаш от тия плодове. Отде се ражда последната мисъл във вас? – Тя иде от Божественото съзнание. Вие казвате: Ама аз съм гладен! Че вие още не знаете дали този плод не е отровен. Дървото може да е хубаво, но ако вие изядете този плод, вашият живот може да се спре в развитието си, затова Божественото съзнание ви казва: Няма да ядеш от този плод. Божественото съзнание няма да ти обяснява защо и за какво няма да ядеш този плод. То никога не обяснява, само казва: „Не, недей!“ – нищо повече. То казва: това или онова няма да правиш. Всичката погрешка на съвременните моралисти или религиозни хора е в това, че те запитват: „Защо да не правя това или онова?“ Божественото никога не отговаря. То казва: „Не!“ Ако ти се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време, в твоите старини, туй Висше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат висшето „Аз“ в човека. И тъй, в човека има две съзнания: нисше и висше съзнание. Божественото е висшето съзнание и като дойде То, ще ти обясни нещата, защото То черпи знанията си от един по-висш източник. Туй съзнание ще хвърли светлина върху всички философски въпроси, които занимават ума ви. И философи, и учени страдат от един дефект, че искат в даден случай да разберат всичко, а това е невъзможно. По никой начин не може това.