Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме.

Красотата в живота, красотата в науката не седи в много знания. Истинската красота е в знанието на доброто. Красотата в науката, в природата, в живота седи в онези микроскопически хубости и добрини, които едва долавяме. Туй, което никой не може да види, на него да се радваме. Следователно радвай се на тия малки, микроскопически точици които никой не може да ти отнеме. Сега всички хора мислят за грандиозното, за великото, но то никога не иде. Най-великите неща в света се дават все в микроскопически величини. Някои хора искат да блеснат изведнъж, в един момент да станат чисти и святи. Не, това е заблуждение. Аз искам да ви обърна внимание върху това, къде да гледате и как да гледате. Вие трябва да гледате себе си, но ако ви кажа само толкова, ще се намерите в чудо, защото „себе си“, това представлява за вас още една неопределена величина. Ако гледате на „себе си“ тъй, както сега разбирате това, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. Силата на светлината и е една и съща, тя никога нито се увеличава, нито се намалява. Нейният цвят е приятен. В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове. Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой ангел тръгне от Божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този ангел вижда наоколо си милиони още големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях, той държи тази малка светла точица и по нея се ръководи да дойде на Земята. Обаче хората на Земята не правят тъй. Законът е изменен от тях. Те като тръгнат по пътя за Божествения свят и видят някое голямо слънце, казват: Тук е животът. После, видят друго някое слънце и казват: Там е животът. Ходят натук-натам, мятат се, докато животът изтече и казват: Нищо не можахме да направим. Тъй е, тия слънца са много големи, непостижими са. Те представляват това, което в обикновения живот наричат „непостижимите идеали“.

Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието,
МОК - София, 10.2.1924г.