Всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати.

Как ще си обясните още, от какво произтича разнообразието в природата? – Разнообразието е резултат от различното размножаване. Тези от вас, които се интересуват от чисто окултната химия, или физика, или биология и т.н., най-първо трябва да разгледат и проучат плодовете, а именно ранните и късните плодове. Едни плодове зреят през месец май или юни, каквито са черешите, вишните; други плодове зреят през лятото, а трети през есента. Дренките, например, зреят през есента. Черешите и вишните цъфтят рано и узряват рано. Дренките пък обратно: цъфтят рано, узрява късно. Ще ви запитам: защо именно някои от тия овощни дървета цъфтят рано и зреят рано, а някои – цъфтят рано и зреят късно? Знаете ли онзи анекдот за дряна, в който се разправя следното: дрянът цъфнал най-рано от всичките дървета и дяволът, като го видял, казал: Понеже аз пръв видях дряна, той е мой. Другите дървета като чули това нещо, взели да цъфтят по-късно и затова първо хората ги виждат. Дрянът си мислил, че като цъфнал най-рано, и най-рано ще узрее. Обаче Господ казал: Понеже дрянът цъфти най-рано, ще узрее най-късно. Сега, какъв закон можете да извадите от примера за дряна? Законът е следният: всички ония условия в живота, които се показват приятни и благонадеждни, нямат всякога бързи резултати. Дрянът цъфти най-рано, но зреенето му не е рано. Такива случаи има и с учениците в училищата. Има ученици, които в I, II, III и IV класове на гимназията са отлични, но щом дойдат до V, VI, VII и VIII класове или съвсем пропадат, или свършват като последни ученици. Някои пък обратно: започват като слаби ученици, а последните класове свършват отлично, като силни. Психологически разгледан този въпрос, коя е причината, че дрянът цъфти рано, а зрее късно? Коя е подбудителната причина да цъфти рано? Било е време, когато дрянът е цъфтял рано и зреел рано. Първоначално той е бил тропическо растение и после го пренесли в умерения пояс. Обаче, като го пренесли в умерения пояс, той запазил своето първоначално естество, но от горчивата опитност, която получил в живота си, казал: Не струва да зрея тъй бързо. Значи, ако някой човек иска да бъде здрав, морален, той трябва да има характера на дряна. В обикновения живот използват дренките за лечебно средство. Когато стомахът ви се разстрои, сварете си дренки или пък яжте пресни дренки и стомахът ви ще се оправи. Черешите пък действат слабително върху стомаха. Забележете: всички растения, у които венчето на цвета е петолистно, действат разслабително върху човешкия стомах. Значи числото пет е етикет, показва някакви свойства. Разбира се, с това аз не искам да разглеждам медицински въпроси, да се занимавам с лечебното действие на растенията, но искам да ви обърна внимание на това, че във всички растения се изразява една вътрешна страна на живота.

Единицата и вечността,
МОК - София, 30.12.1923г.