Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството.

Сегашен живот няма. Когато вие говорите за сегашния си живот – това е вашето минало, а Животът, за който аз говоря – той изтича от Бога. Той е настоящият Живот. В него няма спънки. Там има всички добри условия за развитие. Щом говорим за спънки, това е нашето минало. Казва някой: „Какво да правя с настоящето?“ Щом има спънки в него, това е вашето минало. С него вие сами ще ликвидирате. Казвате: „Ами как да се освободя от миналото?“ – Два начина има за освобождаване. Единият начин е, когато дължиш, да кажеш, че нямаш да даваш – свършена работа! Нямам да ти давам! Вторият начин е да платиш. Имаш една къща – ще платиш и ще останеш без нищо. Най-беден да си – ще дадеш къщата си, ще легнеш и ще спиш. Ти ще въздъхнеш, но ще платиш. Тогава ще си свободен. Вторият начин е правилният. Но вие ще започнете: „Ама аз съм без пари, нямам условия за живот.“ – Не, не, сега именно имаш най-добрите условия. И тогава знаете ли правилото? Никога не се позволява на една мома от окултна школа да се жени за момък, който има дългове. И в окултната школа никога не се позволява на един момък да се жени за мома, която има известни недъзи. Ако ученик иска да се жени, той трябва да каже на момата: „Никакъв дълг нямам!“ Чист да бъде! Нищо може да няма, но и дългове да няма. А сега момата казва: „Аз имам известни недъзи, но след време ще се оправя.“ Ха, след време! Не, не, то е все едно да каже: „Аз сега не те обичам, но после, като се оженя, може да те обикна.“ – Не, сега ще обичаш! Ще обичаш сега, в дадения момент. Няма да мислиш за своите минали грехове. Сега, в дадения момент – този случай е истинският. Само по този начин във вас може да се развие един характер, за да мислите извън времето и пространството. Има известни неща, за които вие не мислите, понеже не можете да минете извън времето и пространството. Всяко нещо искате да го ограничите. В дадения момент ще бъда добър! – това правило турете в ума си. В дадения момент ще бъда богат! Сега, когато аз реша да платя някому, се боря със себе си. Казвам: „Ще платя, няма да платя, ще платя, няма да платя.“ Най-после си кажа: „Ще платя“ – и плащам. Питам: туй решение каква част от времето е взело? – Никаква. Този момент, в който аз реших да платя – той е важен. И щом съм решил това, веднага ми олекне, като че свалям от гърба си един товар. Защо? – Много съм благодарен, че тъй правилно съм решил въпроса. И ако вие например почувствате същото, кажете: „Ще бъда добър!“ И като решите да бъдете добри, трябва да почувствате туй добро разположение на духа. Ако ви е тежко, значи не сте взели правилното решение. Щом решението е правилно, трябва да почувствате един вътрешен мир. Ще бъдете весели, бодри! Казват: „Какво стана с теб?“ – „Аз спечелих много, много спечелих.“ Казвам: вие сте взели правилно решение. И тъй, ще мислите бързо! Ще живеете във времето и пространството, а възвишените решения ще вземате извън времето и пространството. На туй всеки е способен сега. Това е Истината.

Школата и развитието на ученика,
ООК - София, 26.12.1923г.