Физическата светлина е признак на Божията Любов.

Казва Христос: „Който ме люби, ще опази моето Слово“. Един обект трябва да имаме. Значи, най-първо Бог се проявява вътре в нас. Тази Любов ще дойде. Как? – В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази Любов, Бог ще дойде. Важно е, че Божията Любов не започва с червения цвят. Тя ще се яви в душата ти като една малка, светла точица, тъй приятна, и постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Тя е светлината, за която Христос казва: „Аз съм виделината и думите, които аз ви говоря, не са мои, но на Отца ми, Който ме е проводил“. Тази светлина ще дойде. Светлината е един признак на Любовта. И когато слънцето ни озарява, показва, че Бог ни изпраща тази светлина. Физическата светлина е признак на Божията Любов. Когато аз обичам някой човек, сърцето ми трепти, с фенер излизам да видя какво прави в тази бурна, тъмна нощ. Това е Любовта. Иначе, ако не го обичах, бих ли излязъл с фенер? Някои казват: „Покажи ни Любовта!“ Когато излезете вечерно време и видите тези звезди по небето, какво показват те? Това са фенерчетата, които се явяват, и Бог ви показва чрез тях пътя, че сте се загубили в бурята на живота. Казват някои: „Тия звезди са далеч“. Е, кое е близо до нас? Туй, което обичаме в дадения момент, то е близо. Близо и далеч, това са относителни неща. Ако се движа с бързината на светлината, нещата са близо, тия звезди са близо, но ако се движа с бързината на една кола, тези звезди са много далеч. И тогава ние установяваме нещата и казваме: „Тук, на земята, е всичкият живот“. Не, основата на небето, това е Любовта. Като влезете в небето, ще влезете в онази вечна светлина, дето няма никакви сенки. Слънцето там никога не залязва. Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“. Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място. Казват: „Где е онзи свят?“ Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмно-червена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има. Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят“. Какво се разбира под тия думи? Нова земя се създава сега. Къде е тази нова земя? Христос казва: „Аз ще ви взема и ще ви заведа там. Дето съм аз, ще бъдете и вие“. Щом говорим на хората, че трябва да се преселят от едно място на друго, те започват да треперят, да се страхуват. Казва Писанието: „Там, дето е Любовта, там, дето е Бог, там е нашият живот. Там, дето Го няма, там е мъчение, там е ад“.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.