В разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля.

„Който ме люби, ще опази моето Слово“, казва Христос. Кое е Неговото Слово? Майката, за да опази Словото на Христа, трябва да отгледа своето дете не само физически, но да влее в това дете нещо от себе си, от любовта си, от разумния си живот – трябва да го научи на онези велики принципи, върху които е съграден самия живот. Сега някои от съвременните християни имат тази опитност и не трябва да се спирате на нея. Спре ли се човек на едно място, не е добре. Някои от вас мислят, че са завършили своето развитие, че всичко знаят. Други мислят, че като прочетат Писанията, всичко са разбрали и казват: „Туй е то всичкото!“ Не е всичкото в тази книга. Тази книга е една малка опитност, но где е опитността на ангелите, где е опитността на тези светии? Апостол Павел е казал много малко неща. И Христос е казал много малко неща. Где е онази Любов, която Христос проповядваше на кръста? Всички говорят за нея, но колко християни има, които изявяват Христовата Любов? Колко майки има, които изявяват Христовата Любов? Тогава аз определям великия закон така: Любовта включва благото на всички същества. Сега в разбиране Словото Божие трябва дълбока мисъл не само по ум, но дълбока мисъл, в която да взима участие сърцето, в която да взима участие и човешката воля. Има някои въпроси, които ще се разрешат само по един опитен начин. Аз ще ви приведа следния пример. При един велик индийски адепт, който се занимавал с окултните науки и добил голяма опитност от своите учители, когато бил на 18-годишна възраст, идва един ден една бедна майка и му оставя своето малко дете, да го погледа, докато се върне, като му казва: „Ще бъдеш тъй добър, отивам на работа, ще пазиш днес детето“. Той се съгласил да ѝ услужи. Тя отива на работа и оставя детето в коритцето си. Както си работи този адепт, вижда една кобра, която се приближава при детето. У него се събужда желание да избави детето, но веднага си казва: „Ами Брама, който е създал туй дете, няма ли да се погрижи за него?“ – и веднага се отказва да изпълни желанието си. Обаче кобрата се приближава, ухапва детето и то умира. Майката се връща вечерта при адепта и той ѝ казва: „Една кобра ухапа детето ти и то умря“. – „Ами защо не го пазихте?“ – „Такваз е волята Божия.“ – „Ти положително ли знаеш, че туй е волята Божия?“ – „Ами тъй мисля.“ – „Аз пък мисля обратното, че детето ми трябваше да живее.“ Вика го тогава Брама: „Защо ти днес не помогна на това дете, защо не уби кобрата, за да го спасиш?“ – „Ами защо да я убивам, аз не исках да опетнявам ръката си. Ти създаде кобрата, ти създаде и детето.“ – „Ти мислиш, че ще изпълниш моята воля, като не уби кобрата, и затова не опази детето; ами нямаше ли да изпълниш волята ми, ако беше убил кобрата?“ Всъщност този адепт можеше да не убива кобрата и пак да запази детето. Той можеше само да я хване с двата си пръста и с пръчицата да ѝ каже: „Не ти е тук мястото“.

Който люби,
НБ - София, 2.12.1923г.