Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще.

Ще приложите морала. Не само да философствате, но ще гледате да се ползвате, да можете по-лесно да изправяте погрешките, които сега имате. Защото, ако не ги изправите, друг ще ги изправи, но всякога по-добре е човек сам да изправя погрешките си. То е най-хубавото. И всички дарби, всички човешки способности, талантите у човека – писателството, поезията, изкуството – всичко това зависи от онова морално спокойствие, което ние имаме, от онази вътрешна самоувереност да постъпваме съобразно великите закони в природата. Само тогава можем да бъдем силни. Всяка наша постъпка трябва да се определи строго. А целта е тази – всички да бъдете силни. Защото ако не сте силни в морално отношение, в какво ще седи разликата между вас и другите хора отвън? За пример, ако вие излезете в обществото и там могат да ви подкупят с пари да направите едно престъпление, каква полза, че сте слушали това? Страданията ви ще се увеличат. Ще кажете: Ние не се нуждаем от тия подкупи. Да, но вие трябва да бъдете силни, с нищо да не могат да ви подкупят, а не само да говорите. Вие трябва да бъдете готови да услужите комуто и да е. То е хубавото. Това трябва да развивате у вас. Туй е задачата на сегашния ви живот. Всичко друго, което научите на земята, е само един временен багаж, а това, което спечелите с усилието на вашата воля, то ще ви остане, то ще ви придружава и за в бъдеще. Че сте чели Шекспира, Платона, Канта – всички тия работи ще ги забравите, а това, което сте преживели, вашето справедливо постъпване в даден момент, изучаването на един жив урок в природата – то ще бъде с вас. Само знанието на природата е меродавно. И това, което научим от нея, никога няма да забравим. Като влезем в другия свят, пак ще го знаем. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде съвършеното, т.е. Божественото, това, което е отчасти, ще изчезне.“ Пак казва на друго място: „Като бях дете, мъдрувах като дете, а като възмъжах, напуснах това, което е детинско.“

Морални чувства,
МОК - София, 17.2.1924г.