Само един чист, умен и благороден човек може да благовества.

Аз казвам: Само един чист, умен и благороден човек може да благовества. И в миналото, когато Бог е пращал някой пророк в света или някой велик Учител, дълги години Той е школувал, дълги години е бил подлаган на чистене. Всички пророци са били чисти. Някои казват: „Чрез нас Господ ще изпрати своето послание“. Не, не е такъв законът. Трептенията на онова велико послание, което може да се изпрати чрез Духа, са толкова силни, че една слаба натура не може да издържи на тях. Такъв човек би се разтопил. Това мога да ви го докажа. И тъй, кой може да благовества? – Онзи, на когото душата е пълна с Любов; онзи, на когото душата е пълна с Мъдрост; онзи, на когото душата е пълна с Истина. Само такъв човек може да благовества. Ще кажете: „Ама еди-кой си човек е свършил три факултета, а може би и четири“. Това нищо не значи. Не е в свършването на факултетите. Нима мислите вие, че днес няма учени хора? Мислите ли, че в техните сърца няма стремеж? Ние не ги осъждаме, имат стремеж, но всички не са готови да благовестват. Съвременните условия са така тежки, че тези велики хора си превиват гръбнака, а щом се превие гръбнакът им, превие се и тяхното перо. Като се превие перото им, написаното не става правилно, та не могат да благовестват те. И после, онзи, който ще благовества, той трябва да има запас, или казано на съвременен модерен език, джобовете му трябва да бъдат пълни с английски златни звонкови монети. И джобовете му, и касата му трябва да бъдат пълни, да пращят от пълнота. И каквото каже този човек, неговата ръка трябва да работи, да потвърди казаното. Той, където ходи, не трябва да казва: „Е, ще се уредят работите“ – и да ги отлага. Работите все се уреждат, уреждат, и все остават неуредени. Жени се млада мома и нейният възлюбен казва: „Сега сме сиромаси, булска копринена рокля не мога да ти направя, но след като се оженим и разбогатеем, тогава ще направим тази хубава рокля“. Не, не, аз не бих се оженил за такъв момък, който не иска да направи на своята възлюбена една копринена булска рокля, а отлага за после. На вяра ще се жени! Не, ако той идва в името на любовта и няма пари да направи една булска рокля, а отлага да я направи след оженването, целият им живот ще бъде все такъв. Този момък трябва да има спестени пари с пот на лицето, а не така, останали от баща му, или от дядо му, или пък оттук-оттам откраднати. Не, парите трябва да са спестени с труд, с пот на лицето, и от тях да направи една рокля, да знае, че тези пари са излезли от неговия плат. Такава булска рокля трябва да направи той! Ще ми възразите: „Ако е за булска рокля, ние виждаме младите все с копринени рокли“. – Да, но не с пот на лицето са направени. Направете една рокля с пари, спечелени с труд, с пот, че да почувства вашата душа, вашият ум, вашето сърце радостта от това нещо.

Царството Божие се благовества,
НБ - София, 17.2.1924г.