Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш.

Човек трябва да работи и да не се тревожи. Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека. Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш за дачата си, тя няма да ти я разреши. Туй, което е твой дял, нито един косъм от него няма да засегне. И когато разрешиш задачата си, тя ще вземе втората стъпка, ще ти даде нова светлина. Упорстваш ли ти, и тя упорства. Както ти постъпваш, така и тя постъпва: щом ти мълчиш, и тя мълчи; ти не работиш и тя не работи. Тя има друг един метод: всички ония, които не искат да работят според нейните закони, тя им създава работа. Каква работа? – Не им дава богатство, но сиромашия им дава и ги кара да работят. После ще им даде един такъв ненаситен стомах, че да искат да ядат много, а да нямат възможност. У тебе ще има желание да ядеш и тя ще те накара да ходиш от врата на врата, да работиш, за да ядеш. У нея има всичкото изкуство. И в туй отношение вие трябва да се ползвате по някой път от светските хора.

Моралният тип,
МОК - София, 24.2.1924г.