Сега наблюдавайте себе си. Най-първо гледайте да измените вашия нос. За пример, носът на някои при ноздрите е тесен. Това показва, че дишането у вас е слабо – ще образувате по-силно дишане, ще разширите носа си с 1–2 мм. Успеете ли в това, то е вече едно подобрение, крачка напред. Дължината се поправя по-мъчно, но ширината по-лесно. Щом можете да измените носа си с 2 мм, това показва, че и вашата дихателна система е подобрена. После можете да подобрите и дължина на носа си с 1 мм. Като го продължите толкова, доста умствен багаж сте придобили. Когато пък развитието на дължината и широчината на носа се спре, тогава ще почнете да моделирате носа си. Тъй че вие може да видоизмените всяка част от лицето си. Някои от вас страдат от меланхолия. Забележете, у всички меланхолични типове носът започва да се извива навътре. Значи песимистичните състояния почват да извиват носа. Щом вашият нос почне да се изкривява, вие трябва да спрете това изкривяване. Как? – Ще промените мислите си. Не се обезсърчавайте. Добиете ли едно мрачно настроение, изхвърлете тези мрачни мисли. Никой не е роден песимист. На песимиста липсва надежда. Изхвърлете онази материя, която спира развитието на вашата надежда. Разработете вашето зрение и приятните състояния веднага ще дойдат. Не се водете по настроенията си. Как определих аз настроенията? – Настроението е ветропоказател; чувството – кладенец, извор; мисълта – река; разумността – градина с плодове, а принципът – Школата. Имайте предвид, че това е една доста трудна работа – да работи човек като художник върху своето лице.