Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки.

И някой си големец Го попита и рече: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвам живот вечен?“ [Лука 18:18] (...) Христос се обръща към богатия и му казва: „Добре, ти знаеш заповедите, но на четири неща трябва да обърнеш внимание – да не прелюбодействаш, да не убиваш, да не крадеш, да не лъжесвидетелстваш.“ Прелюбодеянието е нечистота, то е един грях по отношение самаго себе, по отношение своята душа. Щом прелюбодействаш, ставаш нечист, а при нечистия живот вечният живот не може да дойде. Вторият грях е да не убиваш. Убийството е нещо външно, то значи да махнеш противника си. Третият грях е да не крадеш. Да крадеш, това е желанието у човека да взима чуждото, да го внесе в себе си. Да не лъжесвидетелстваш, то значи да не се стремиш да закриеш всички свои грехове. При тия грехове ти опетняваш себе си. Всички грехове започват почти от тия четири основни грешки. Този големец казва на Христа: „Всичко това съм спазил от младини, какво още да сторя?“ Христос му отговорил: „Още едно ти не достига. Иди, продай всичкото си имане, и го раздай на сиромасите.“ То значи: ти си се научил до сега само да взимаш, а законът е, че трябва и да даваш. Сега, този въпрос – какво трябва да направя, за да наследя живот вечен – всеки един от вас трябва да си го зададе. Онези пък от вас, които имат вечния живот, трябва да си зададат въпроса: какво трябва да правя, за да запазя вечния живот? Но, след това има и трети въпрос: как човек да използва този живот в онзи Божествен смисъл, който е скрит вътре в него, защото за това е дошъл на земята. За да могат тия въпроси да се разрешат правилно, човек трябва да проучи своето съзнание. Вие може да попитате съвременните хора за едно тяхно състояние, за едно тяхно действие, за едно тяхно чувство, или за една тяхна постъпка, дали са прави или криви, те не могат да ги определят. Нещата, обаче, вътре в нашето съзнание, са точно определени. Човек никога не може да направи една постъпка, каквато и да е тя, и да не му се каже, дали тя е права, или не. Той в себе си знае, дали стъпката, която е извършил е права или крива. Онези които наблюдават отвън, може да имат криви понятия за нас, но ние самите никога не можем да имаме криво понятие. Опасността в съвременния живот е там, че ние някой път подценяваме своите лоши постъпки, а някой път подценяваме своите добри постъпки. Това са две опасности, защото лошата постъпка сама по себе си трябва да се изправи, а цената на добрата постъпка никога не трябва да се понижи. Всяко нещо си има своята цена. Една постъпка е дадена сила в света, и от нея ти не можеш да извадиш нещо повече от това, което тя съдържа в дадения случай.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.