Висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече!

Вечният живот, това са известни условия, при които човешкият дух може да се развива. При обикновения живот всичко онова, което имате, ще го изгубите, ще го изиграете, а при вечния живот всичко онова, което имате, ще го запазите за себе си. Сега, мнозина запитват: Ние не трябва ли да живеем? Да, съгласен съм, че трябва да живеем, но как трябва да живеем, в какво седи истинският живот? Вземете. например, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели? Всеки от вас знае, какви трябва да бъдат отношенията между двама приятели, какви трябва да бъдат отношенията между господар и слуга, какви трябва да бъдат отношенията между учител и ученик. Отношенията между господар и слуга не са само отношения на заповеди и изпълнения. Между господар и слуга пак има благородни отношения. Отношенията между учителя и ученика не са само преподаване и учене на уроци. Това са само подтици, които свързват две души, дошли на земята. Някой път ние казваме, че ученикът може да стане учител, и учителят може да стане ученик. Това е право, може така, но има един закон, който определя нещата по следния начин: висшето никога не може да стане ученик на нисшето, и нисшето никога не може да стане учител на висшето – нищо повече! Туй е строго определено, и вие никога не можете да измените тия неща. От греха човек може да се учи, но от греха човек да стане учител е невъзможно. Ние казваме за някого: Той е лош човек, но един ден той може да стане даже и светия, Учител на света. Не, той никога не може да стане светия, да стане Учител на света. Ако по този закон един лош човек може да стане добър, то, казано е още в старо време, може ли от онзи извор, от който изтича мътна вода, едновременно да изтича и бистра вода? Ние знаем, че всички онези извори, от които изтича мътна вода са плитки, а всички онези извори, от които изтича бистра вода, са дълбоки. Следователно, по същия закон ние определяме: Всички хора, които грешат, изтичат от плитко, те са вплетени в материята, или, казано другояче, те разсъждават по човешки върху нещата. тяхното съзнание не е пробудено, те не живеят Божествен живот.

Раздай всичко!,
НБ - София, 26.10.1924г.