Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен.

Ние имаме човешкия живот, но той не ни задоволява, той е живот, който постоянно носи промени. Каквито реформатори и да се явят на земята, каквото и да ви говорят, нищо не могат да направят, за да изменят човешкия живот. В него има две състояния. Едното състояние е състояние на скръб, а другото – на радост. Вие не можете да ги измените. Който иска да бъде радостен на земята, непременно трябва да бъде и скръбен; и който е скръбен на земята, непременно ще бъде и радостен. Вие може да кажете: Защо Господ е направил света така? Не, Господ не го е направил така. Днес и философи, и обикновени хора казват: Защо е така студено на земята? Защо Господ изпраща студа? Не, студът и топлината земята ги произвежда, студ и топлина има само на земята. Слънцето изпраща само енергията, там няма никакъв студ. При съвременните изчисления на учените, които твърдят, че на слънцето има топлина от 35 милиона градуса, как е възможно да се говори за студ? Е, тогава защо има студ на земята? Какво нещо е студът? – Малко количество топлина. Следователно, земята образува топлината, земята образува и студа. Студът и топлината са качества на земята. Аз казвам, че ние сме причината за скръбта, и за страданията на земята, а Бог изпраща Любовта, т.е. тази топлинна енергия. И тъй, скърбите и страданията са наши състояния. Ти скърбиш. Защо скърбиш? – Защото си изгубил нещо. Ти си радостен. Защо? – Придобил си нещо. Каква философия има в това? Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? Къде са резултатите на наполеоновите войни? Къде са резултатите на римския цар Цезар? В края на краищата всички тези велики резултати се свеждат към нищо. Често, богатите американци, които обичат разнообразието, отиват някъде на север, в студените места и там имат обичай да си правят грандиозни палати от лед, който светят отлично, но като дойде пролетта и лятото, те се стопяват, служат им само за 3–4 месеца. Всичко туй, което ние градим, това са палати, направени от лед. Къде ще остане нашият труд?

Да угоди на народа,
НБ - София, 23.11.1924г.